През 1868 година Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират въоръжена чета, която да влезе в България и да вдигне въстание срещу османската власт. Двама от синовете на Баба Тонка - Петър и Ангел Обретенови - се включват в четата.
Петър Обретенов
Петър Обретенов се отличава като храбър войвода. На 26-годишна възраст той загива героична смърт в битката при Канлъдере. Неговата жертва е символ на младежкия подем и готовността за саможертва в името на свободата.
Ангел Обретенов
Ангел Обретенов също участва активно в четата. След разгрома той е заловен от османските власти и заточен в Акия, Палестина, където прекарва години в изгнание далеч от родината.
Значение
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, макар и неуспешна военно, има огромно морално и символично значение. Тя показва, че духът на съпротивата е жив и че българите са готови да се борят за свободата си.
Участието на двама синове на Баба Тонка в тази чета потвърждава репутацията на семейство Обретенови като едно от най-самоотвержените в борбата за национално освобождение.